р. Резовска
Резовска – води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия, недалеч от изворната област на Велека. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Църногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов. Край биосферния резерват “Узунбуджак” реката образува меандри, наричани от местните хора “бужаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядо Киров бужак, Големия бужак и др. Склоновете към р. Резовска са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Резовска е по-бърза, по-усойна и по-студена от Велека и в нея пъстървата е често срещана. За поречието са характерни безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок. |
|
