Природа

Растения

Странджанската растителност притежава уникална специфика и дори за неспециалист физиономически ясно се отличава от широколистните гори в Европа. Типично за горите от бук и горун е наличието на реликтния вечнозелен подлес от лавровидни храсти.

Разположена на биогеографски кръстопът, флората на Странджа е уникално съчетание на реликтната южно-евксинска, средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата групи флорни елементи. Особеност тук е голямото участие на дървета и храсти, характерно за планините, и в същото време значимото участие на едногодишни треви, което пък е типично за сухи и плитки почви при средиземноморски климат. 

Животни

Сред Безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10. 

Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 404 вида.

По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория. По този показател той е сред първите в Европа. Броят на реликтните видове е голям – 9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат.-  Вorealis - "северен", видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и  достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания. 

Гъби

Гъбите в Парка не са проучвани системно, като досега са описани над 100 вида. Високият дял на редките за Европа видове, особено средиземноморски (Clathrus ruber, Leucopaxillus lepistoides и др.), свидетелства за богато и интересно гъбно царство. Ценните ядливи видове са 20, от които широко разпространени в Парка са 14 вида. В българския Червен списък на гъбите са включени 8 вида, като критично застрашена е бохузиевата печурка (Agaricus bohusii), а два са застрашени (Agaricus altipes, Melanogaster variegatus). Застрашени или редки в Европа са 17 вида, сред които гъбата булка (Amanita caesarea), бронзовата и царската манатарка (Boletus aereus, B.regius). 

Местообитания (хабитати)

Разнообразието на климатичните фактори, особеностите на географското положение и релефа, както и липсата на засилен антропогенен натиск са способствали в Странджа да се обособи и запази изключително голямо разнообразие от природни местообитания. Техният общ брой (по класификацията за Палеарктика) е над 130, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. От природните местообитания 13 са типично странджански от южноевксински тип и включват различните гори от източен бук и горун с участието на: странджанска зеленика, кавказка боровинка, лавровишня и колхидски джел, кавказка иглика, благун, габър и липа; българските крайбрежни лонгозни гори; дъбравите: със странджански дъб - лъжник, с чашковидна звъника, с пирен и с калуна. Природните местообитания от субевксински тип включват благуново-церовите и дъбово-габърови гори. 

Географско положение и климат

Територията на Парка е заключена между следните географски координати: 41.95’ и 42.18’ с.ш. и 27.45’ и 28.05’ и.д. Изключителното  странджанско биоразнообразие се дължи на геологичното минало на Странджа, на нейния климат и уникално географско положение - кръстопът между Европа, Средиземноморието и Азия. Специфичната за планината растителност се е оформила още преди образуването на Босфорския проток между Европа и Азия, при наличието на сухоземна връзка по цялото Южно Черноморие. Тази древна растителна общност е наречена южно-евксинска (от гр. “Евксиния понт” - Черно море) или още колхидска (по името на митичната Колхидска долина в Грузия, Кавказ), и обединява територии в Странджа, Северна Турция, Кавказките републики и северозападен Иран. 

Релеф 

Геоморфоложко и палеонтоложко минало. Ландшафт и геоморфология

Странджа заема най-югоизточната точка на Балканския полуостров. С нея завършва континентът Европа и се осъществява преходът към Азия.

По-голямата и по-високата част на планината се намира в пределите на Република Турция, като при връх Махиàда – най-високата й точка (в Турция), достига 1031м н.в. Най-висок връх в българската част на Странджа е вр. Голямо Градище (710 м н.в., югозападно от М. Търново). 

Почви

Територията на Природен парк „Странджа” попада в Средиземноморската почвена област на Европа. Паркът е част от Странджанската провинция, отличаваща се с по-влажни почви в сравнение с типичните за Южна Европа и с инверсия в разположението на кафявите горски почви.

За територията на Парка са установени 7 почвени типа със следното площно участие: наносни (алувиални) почви (Fluvisols) – 4%; плитки почви (Leptosols) – рендзини, литосоли и ранкери – 10%; метаморфни почви (Cambisols) – кафяви и канелено-кафяви – 4%; лесивирани (Luvisols) – канелени и излужени канелени – 46%; планосоли (planosols) – оподзолени и псевдоподзол. канелени – 20%; жълтоземи (Alisols) – 11%; червеноземи (nitisols) – 5%. 

Реки

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.

Забележка: На 2 юли 2006 г. незапомнено наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Велека и Резовска с притоците им и промени облика на техните долини. Самовъзстановяването на реките, като част от естествените процеси в природата, ще отнеме десетки години. 

Крайбрежие

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, събиращ ятата на Северна и Източна Европа и на Западен Сибир. Над Природния парк фронтът на прелета се стеснява до няколко километра и за един ден могат да бъдат наблюдавани огромни ята бели щъркели - до 40 хиляди, пеликани - 2 хиляди, осояди (Pernis apivorus) - до хиляда, мишелови(Buteo buteo) – 3 хиляди, кресливи орли (Aquila pomarina, А. clanga) – 2 хиляди. 

През територията на Парка прелитат световно застрашени видове като царски орел (Aquila heliaca), белоока потапница (Aythya niroca), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), степен блатар (Circus macrourus) и др.