Почви

Територията на Природен парк „Странджа” попада в Средиземноморската почвена област на Европа. Паркът е част от Странджанската провинция, отличаваща се с по-влажни почви в сравнение с типичните за Южна Европа и с инверсия в разположението на кафявите горски почви.

За територията на Парка са установени 7 почвени типа със следното площно участие: наносни (алувиални) почви (Fluvisols) – 4%; плитки почви (Leptosols) – рендзини, литосоли и ранкери – 10%; метаморфни почви (Cambisols) – кафяви и канелено-кафяви – 4%; лесивирани (Luvisols) – канелени и излужени канелени – 46%; планосоли (planosols) – оподзолени и псевдоподзол. канелени – 20%; жълтоземи (Alisols) – 11%; червеноземи (nitisols) – 5%.

В границите на Парка е единственото разпространение за България на жълтоземи (Alisols) и червеноземи (Nitisols), като жълтоземите се срещат единствено тук в Европа. Развитието на жълтоземите под южноевксинската горска растителност ги отличават от почвите на Средиземноморска Европа и разкрива природните им връзки с ниските долини на Кавказ. Типично за България и Европа е изветрянето на почвообразуващите скали до алумо-силикатни минерали. Изключителна особеност на жълтоземите е допълнителното изветряне на скалите и почвообразуване от алитен тип, обичаен за влажните и топли субтропични области.