Местообитания (хабитати)

Разнообразието на климатичните фактори, особеностите на географското положение и релефа, както и липсата на засилен антропогенен натиск са способствали в Странджа да се обособи и запази изключително голямо разнообразие от природни местообитания. Техният общ брой (по класификацията за Палеарктика) е над 130, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. От природните местообитания 13 са типично странджански от южноевксински тип и включват различните гори от източен бук и горун с участието на: странджанска зеленика, кавказка боровинка, лавровишня и колхидски джел, кавказка иглика, благун, габър и липа; българските крайбрежни лонгозни гори; дъбравите: със странджански дъб - лъжник, с чашковидна звъника, с пирен и с калуна. Природните местообитания от субевксински тип включват благуново-церовите и дъбово-габърови гори.

С високо консервационно значение са разнообразните природни местообитания по морското крайбрежие (морските заливи, клифовете, понтийските пясъчни съобщества и бели дюни, западно-понтийските съобщества на засолени почви и на скални субстрати), речните местообитания (изворите, реките и потоците, водните съобщества с жълта лилия (Nuphar lutea), крайморските естуари), карстовите терени (скалните масиви, скалните венци и пещерите), храсталачните и тревни местообитания (източните храсталаци от грипа, белизмовите степни съобщества, сенокосните ливади, крайречните влажни ливади, елино-балканските едногодишни съобщества, мезофилните пасища).

Изключителното разнообразие на природни местообитания в Странджа е предпоставка за изключителното разнообразие на растителния и животинския свят в планината.