Географско положение и климат

Територията на Парка е заключена между следните географски координати: 41.95’ и 42.18’ с.ш. и 27.45’ и 28.05’ и.д. 
Изключителното  странджанско биоразнообразие се дължи на геологичното минало на Странджа, на нейния климат и уникално географско положение - кръстопът между Европа, Средиземноморието и Азия. Специфичната за планината растителност се е оформила още преди образуването на Босфорския проток между Европа и Азия, при наличието на сухоземна връзка по цялото Южно Черноморие. Тази древна растителна общност е наречена южно-евксинска (от гр. “Евксиния понт” - Черно море) или още колхидска (по името на митичната Колхидска долина в Грузия, Кавказ), и обединява територии в Странджа, Северна Турция, Кавказките републики и северозападен Иран. В съвременните геополитически реалности най-лесен и естествен досег до това уникално, оцеляло от милиони години биологично наследство, предлага Природен парк “Странджа”.

В традиционните представи на европейския природоизпитател разнообразието на растителни и животински видове се увеличава по направление от север на юг. В края на ХІХ и началото на ХХ век Странджа възстановява посоката на изгубения и забравен изток. Различна от познатата и изучена природа на Южна Европа, планината разкрива древната съкровищница на биологичната “Колхида”.
Странджа избягва характерното за Кватернерна Европа заледяване. Уникалното в палеонтологичното минало на планината е, че тя запазва своя климатът топъл и относително влажен. Влияние оказва близостта на трите големи водни басейна – Черно, Мраморно и Егейско море.

Странджа избягва характерното за Кватернерна Европа заледяване. Уникалното в палеонтологичното минало на планината е, че тя запазва своя климат топъл и относително влажен. Влияние оказва близостта на трите големи водни басейна – Черно, Мраморно и Егейско море. Сред заоблените била, характерните дълбоки долове и големи речни долини са капилярите и артериите на живителната влага, постъпваща всеки ден с бризовата циркулация от морското крайбрежие към вътрешността на Странджа. Така съобществата, широко разпространени в Европа преди няколко милиона години по времето на Терциера, се съхраняват и днес имат тук своя единствен дом на континента.

Странджа е “живият музей” на терциерна Европа. Зелениката - символ на планината, е била разпространена по времето на топлия и влажен терциерен климат на север дори до Скандинавския полуостров – в днешна Швеция. Понастоящем се е запазила единствено в Странджа и кавказката област, а по атлантическото крайбрежие на Иберийския полуостров и на Канарските острови се е видоизменила до друг подвид. Зелениката, както повечето реликти, е силно уязвима от измененията на средата и пренесена дори на километър извън  сенчестите убежища  на доловете, тя залинява и загива.

Във вътрешна Странджа валежите са по-високи, със специфично разпределение по месеци, по-осезателно се чувства влиянието на студените североизточни ветрове, а отделни участъци са характерни с чести мъгли. Поради липса на ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад в планината се явяват и доста резки застудявания.

В най-общ план черноморската част е с подчертан зимен валежен максимум и е под влияние на Средиземноморието, докато във високите части на планината и в тези на северозапад по границата с Турция се очертава втори максимум през май-юни, като резултат от континенталното влияние.

Освен климатичните различия между крайбрежната зона, вътрешна Странджа и периферните северни и западни части на планината, определени климатични различия са характерни и за вътрешния район с промяната на надморската височина на запад към главното било. Това води до специфичното разпределение на колхидските растителни видове.

Особеност на местния климат представлява промяната на дневните температури към най-високите части на Странджа. Установена е тенденция на понижаване на температурите по склоновете на високите хребети в централната част на средна Странджа над 350 м.н.в. Това има определено влияние върху други климатични елементи – по-чести и по-дълготрайни мъгли, по-обилни снеговалежи и по-голяма продължителност на задържане на снега, по-ранни слани и по-късно развитие на растителността. Честото задържане на мъгли в тези високи части през зимните месеци създава условия за натрупване на скреж и обледяване на гората при н.в. над 500 м.

Ветровият режим в района се характеризира с преобладаващи северни ветрове. В крайбрежните части на изследваната територия от ноември до март духат северните ветрове, от април до август – източните, а през септември и октомври – североизточните.
Бризовата циркулация през летните месеци е основна причина за по-голямата честота на източните ветрове през лятото. Вътрешността на парка се характеризира с по-голямо разнообразие на месечната посока на преобладаващия вятър. Тук северните ветрове преобладават през януари, февруари, март и октомври.

В биоклиматично отношение проучваният регион крие значителни ресурси за климатолечение. Лечебните качества на климата в крайбрежния район в съчетание с плажовете и морето са причина за обявяването на Ахтопол за климатичен морски курорт от национално значение, а Синеморец – за климатичен морски курорт от местно значение.

Направени са пълни изследвания на климата в района на М. Търново, които дават основание за развитие на традицията в климатолечението на алергични и белодробни заболявания, а самият град да бъде обявен за планински климатичен курорт от местно значение.