Релеф

Геоморфоложко и палеонтоложко минало. 
Ландшафт и геоморфология

Странджа заема най-югоизточната точка на Балканския полуостров. С нея завършва континентът Европа и се осъществява преходът към Азия.

По-голямата и по-високата част на планината се намира в пределите на Република Турция, като при връх Махиàда – най-високата й точка (в Турция), достига 1031м н.в. Най-висок връх в българската част на Странджа е вр. Голямо Градище (710 м н.в., югозападно от М. Търново).

В българската част ясно се очертават две основни била – Резовското, което навлиза от Турция с най-висока точка вр. Голямо Градище и Босненското, което тръгва от граничния връх Кервансарай и завършва на юг от гр. Царево, с доминиращ масив Голямата Папия (502 м н.в.), древен вулкан. Северната граница на Природния парк минава по рида Босна.

Според някои учени в геологическо отношение Странджа е „стара” планина. В тази връзка изказват предположения, че възникването на странджанската система започва след разкъсването на свръхконтинента Пангея преди около 200 млн. години – периодът на образуване на океанската кора и планините. Други учени я определят като млада планинска верига, част от  голямата Алпо-Хималайска система,  в която тя се намира. В изграждането й най-съществено участие имат старите мезозойски наслаги от Триас, Юра и Горна креда.

Основните скали в Странджа са седиментните, магмените и метаморфните. От морския бряг към вътрешността на Странджа могат да се видят различни скални породи – туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти. Западната част на Странджа е заета от обширен карстов район – от Варовник през Младежко, Звездец, Бръшлян, Стоилово до Малко Търново и на юг в турската й част,  с варовици, мрамори и гранити на границата, на които са находищата на многометални руди. От дълбока древност до края на ХХ век тук са добивани медни и железни руди, ломени са мраморни блокове, промивано е злато. Карстовият тип релеф се обуславя от свойствата на  карбонатни скали и най-вече от тяхната водоразтворимост. Той е проявен с разнообразни форми: кари, въртопи, понори, каверни и различни по големина и сложност пещери. Масиви и склонове от мощен карст, скални образувания, скалисти пропасти и проломи са оформени край Младежко, Докузак, Петрова нива и Ковач.

Северната част на Парка, над линията Уграш – Папазова нива – Българи, е заета от горнокредитни андезити, андезитови туфи и пясъчници. Върху тях са изградени дълбоки и мощни почви, заети от горунови, букови и смесени гори.

В южните части преобладават наслаги от Горна Юра – шисти (глинести, песъчливо-глинести и мергелни). Почвите тук са по-плитки и сухи.
Геоморфоложкото развитие на територията е резултат на дългия стотици милиони години период на ерозия, на колебателните движения на земната кора, а също и на пъстрия геоложки строеж.

Характерни за Парка са заоблените форми, стръмните, врязани, на места ждрелоподобни речни долини, (р. Велека, р. Младежка). За дълбокото им врязване влияние имат и последните заледявания, през които нивото на Световния океан е спаднало с няколко десетки метра. Лиманът на река Велека, например, продължава около 8 км навътре в сушата.

За геоморфоложките процеси значение имат и нетектонските движения. Крайбрежието потъва с няколко милиметра годишно, докато други части от района се издигат.

Релефът на Странджа е хълмист и нископланински. Около 38 % от територията на Парка са високи от 0 до 200 м, около 60 % - от 200 до 600 м и около 2% са над 600 м.